21.04.2013
„Последното, което четох за България е опита за атентат срещу лидер на политическа партия по време на конференция в София…”, Александър изрече информацията с малко притеснение. Опитваше се да не прозвучи грубо или снизходително. Прозвуча тъжно и снизходително. Почувствах се виновна за всичко, което се случваше или не се случваше в страната ми и за това, което допълва представата на чужденците за живота тук. Атентати, икономическа, политическа и духовна криза, протести, и отново, и отново в различен ред… Общество неспособно да се справи със себе си. Естествено, нямаше нужда да обяснявам, да се оправдавам, а и никой не го...
09.04.2013
Старата жена насочи към мен дългият си кокалест пръст, с крив къносан нокът и го размърда за покана. Последвах я без да се замисля и в този миг потънах в коридор от шарени черги и пъстри шалове. Преминах покрай хиляди лъскави джунджурии, които потракваха удряйки се едно в друго, обвита от ароматен воал от дим от наргиле и екзотична музика. Озовах се в малко помещение още по натрупано с прашасали предмети, подът застлан с дебели тъкани черги, стените отгоре до долу със стъклени витрини, зад които подредени папируси разказваха истории за фараони и богатства, медни чайници в различни размери, сини...
31.03.2013
Тревожност се редува с безнадеждност и разочарование. След това идва еуфория, надежда и планове за бъдещето…, така в последните няколко месеца. Подскачам високо от тази страна на реката, та да видя какво се случва на отсрещния бряг. Стъпалата ми се набиха от подскоците, почвата все така хлъзгава и студена, да се отказвам ли? Вече седмици трескаво се взирам, да търся недоволството, набързо зародилата се амбиция за промяна, бунтарството на един народ…? Няма ги, търсих ги, взирах се дълго и упорито, няма ги… Мислите ми бурно се носят по течението и отнасят надежда, усещане за уроци и очакване за победи. Само...
24.03.2013
Хората нямат общ враг – глобалното затопляне, което променя климата, така че да нанесе опустошителни, незаличими следи на планетата. Предизвиква топенето на ледовете, отхапва парчета от парещата плът на Земята, а на тяхно място оставя пустиня, унищожава десетки животински видове и променя животът ни завинаги. Глобалното затопляне е невидимото зло, което гони милиони от домовете им и превръща всички ни в ловци, готови за поредния лов на несъществуващи чудовища… Хората нямат общ враг – бедността, срещу която да се борят с модерните методи на развитите нации. Да организират форуми, на които едните обясняват на другите, колко точно трябва да спестят,...
12.03.2013
Средата на март, навън – усещане като за безвремие. И пак ни срещна пролетта, онази светлата, облечена в белите мисли на измореното ни настояще, нашата пролет, все по-окъсана, все по-набръчкана от жестокото дърпане, ту в миналото, ту в днешното и бъдещото. Намери ни в очакване на смисъла и днес, стоим на кръстопътя на надеждата, и пак сме никъде. Подпрени кротко на безплътните огорчения от лъжи и несмислени дърдорения. Оставени като оголените клони на дърво, копнеeщо за нова дреха, като протегнатия бряг нашарен от непостоянните води на океана. Стоим, полуизмръзнали, вторачили се в безформеното тяло на онази лутаща се надежда. Да...
01.03.2013
По залез, когато грапавата повърхност на камъка попива уморените отражения на слънцето и дългите сенки се протягат между минало и утре, цветовете оживяват. Събуждат се от дългото очакване и поздравяват наоколо, докосват смисъла на отиващия си ден като за последно, обагрят го, и в пурпурно и в златно и в тъжно розово. Танцуват схванато, разтегляйки понятия встрани, нагоре и обратно. По залез сенките са най-дълги. Безкраен свят от нюанси на сивото – неспокойни, мързеливи, жизнени, живи, откровени и тайни, смехотворни, застрашителни, играещи със слънцето на криеница. Кръжат наоколо със вечния копнеж да бъдат освободени, забравили, че те не са дърветата...
21.02.2013
Имаме ли представа къде ще стигнем, ако обикаляме в кръг? Всяко време си има своите недостатъци, а нашето е време на фанатици, на такива, които вярват, че ще спечелят небесата, ако отнемат животи. На силно измислени герои, които дори се страхуват да видят образа си в огледалото, а се опитват да изглеждат в очите на невиждащите. Време, когато всеки се опитва да изреже и префасонира несправедливостите воден от собствената си справедливост. Време, в което трябваше да вярваме, че сме оставили злините зад гърба си и пред нас има само мир, човешки права, общности, които искат да изградят по-добро бъдеще за...
