Врагът в огледалото
24.03.2013Хората нямат общ враг – глобалното затопляне, което променя климата, така че да нанесе опустошителни, незаличими следи на планетата. Предизвиква топенето на ледовете, отхапва парчета от парещата плът на Земята, а на тяхно място оставя пустиня, унищожава десетки животински видове и променя животът ни завинаги. Глобалното затопляне е невидимото зло, което гони милиони от домовете им и превръща всички ни в ловци, готови за поредния лов на несъществуващи чудовища…
Хората нямат общ враг – бедността, срещу която да се борят с модерните методи на развитите нации. Да организират форуми, на които едните обясняват на другите, колко точно трябва да спестят, за да помогнат на бедстващите, да купят нови палатки за бежанските лагери или да построят картонени бараки за бездомните. Да изпращат учители, които разказват на децата от бедните страни, че някъде има по-добро място от това, на което са имали нещастието да се родят. Истории за несъщестуващо щастие, извън това, което можем да си позволим.
Хората нямат общ враг – финансова криза, която с кривите си пръсти отскубва домовете на задлъжнелите, изхвърля милиони на улицата, без работа и надежда …
Хората нямат общ враг – другите, срещу които да се борят, да обстрелват, да вкарват в затвора, заради тероризъм, религиозен фундаментализъм, заговор срещу човечеството. Да произвеждат оръжия, с които да се защитават от някой, който не съществува…
Би трябвало да знаем, кой седи срещу нас, кой се оглежда в огледалото, наречено за кратко – Земя. Там отсреща няма врагове, те са единствено в съзнанието ни, изкривени, уродливи, готови да ни сторят голямо зло, ако им позволим. Ние сами ги създаваме, защото незнаем как да се справим с предразсъдъците, страха от непознатото, стремежа за все по-нови и все толкова ненужни предмети. Забравили сме да общуваме, от дългото време прекарано пред бездушния монитор на компютъра, сетивата ни виждащи красивото в незначителните, дребни неща, са отдавна закърнели. Провалените опити да създадем нови правила, ново работно време, нови критерии за красиво и грозно, ни карат да се съмняваме в силите си, но и да търсим друг виновник за това, което сами сме създали. И какво, ако на дъното на кладенеца все пак има чиста вода?
Врагът в огледалото