Коридор в миналото
09.04.2013Старата жена насочи към мен дългият си кокалест пръст, с крив къносан нокът и го размърда за покана. Последвах я без да се замисля и в този миг потънах в коридор от шарени черги и пъстри шалове. Преминах покрай хиляди лъскави джунджурии, които потракваха удряйки се едно в друго, обвита от ароматен воал от дим от наргиле и екзотична музика. Озовах се в малко помещение още по натрупано с прашасали предмети, подът застлан с дебели тъкани черги, стените отгоре до долу със стъклени витрини, зад които подредени папируси разказваха истории за фараони и богатства, медни чайници в различни размери, сини мъниста, кехлибарени огърлици и огромни плетени кошове пълни с подправки. Старицата се обърна към мен и на гъгнещия си език ме покани да седна на ниско столче, цялото облепено със седефени люспи. Старостта беше превила тялото й на две, върху лицето й животът беше нарисувал най-причудливите линии. Бялата й коса се показваше под тъмната забрадка, а големите й живи очи не изпускаха нищо от случващото се. Без излишни жестове и уговорки ми поднесе хартиено пликче пълно с билки. От него като дух пуснат от лампа се понесе най-невероятната и силна миризма, до която обонянието ми някога се беше докосвало. Усетих мирис на всичко, което за мен бе Египет. Стипчивия аромат на тъмна като арабско кафе вечер в пустинята, сладникавия вкус на фурми, мирисът донесен от топлият вятър играещ с водите на Нил, аромати на току що изпечен хляб със сусам, прясно пържена риба с шафран и аромат на зрели плодове… Целият свят на Египет събран в едно малко пакетче с подправки. „Това е тайна, която моята баба ми завеща, това е тайна, която жените в моето семейство носят със себе си от миналото”, изрече на развален английски старицата. Усмихна се и ми подаде пакетчето, не поиска да й го платя… Такива неща се случват само в Кайро и само на пазара „Кхан Ал Кхалили”. Такива хора се срещат само там и след това се помнят цял живот.
Коридор в миналото