30.12.2013
Вятърът тичаше с писък и рошеше пясъчни дюни. Понесъл на раменете си оловните облаци, бързаше за среща с океана.Денят поглъщаше влагата на големи глътки. Студена красота, вплела тъмни коси около стъпалата ми. Влажен пясък, безмълвно отпуснат на границата на днес и утре. Останах дълго загледана в босоногото момче с цветно хвърчило в ръка. Загубено, шарено петно прожектирано върху страниците на времето. Тънката, почти невидима нишка бе единствената връзка с настоящето и момчето я стискаше силно с малките си жилави ръце. Неусетно се върнах в изминалите дни. Помислих си, че колкото по-крехки са връзките ни с настоящето толкова по-силно стискаме нишката. Колкото...
09.12.2013
Друг свят, други хора, други улици и срещи. Градът е друг и е различен, студен, заради зимата и от студените, безкръвни лица пресичащи хаотичното настояще. Тъжни сгради, наведени напред в търсене на далечна топлина. Сиви булеварди, бързат, а не отиват никъде. Гологлави дървета, окичени с раздърпани, премръзнали послания. Разбъркани в представите за правилно и грешно минувачи, настъпват себе си и другите, препъват се, почиват си и след това се връщат в уличната суматоха, за да отстояват мястото си, тук, на тази улица. Неразумна надпревара с невидими участници. Това ли е, което искаме да виждат очите ни, затворени пред ненужно настояще,...
01.12.2013
Не знам как стигнах до тук. Беше като сънуване на границата на тъмното със светлото. Дълго вървях понесла вярата, че всичко ще се подреди за сетен път, а стигнах само на крачка от началото. Погледнах през открехната врата, объркана от срещата със страховете си. Стая боядисана в гълъбово синьо, приглушена светлина, промъкваща се през ледената дантела на прозореца. Зимата подсилваше изтръпналото усещане за студ и уморена празнота. По напуканите от времето стени, с главата надолу се спускаха разочарованите представи за настоящето, с прикачени към безплътните им телеса заблуди за неясното бъдеще. Навън скованото безразличие граничи с безполезност. Когато животът стане...
13.11.2013
Нощта притегли в обятията си градските улици, накара да замлъкнат шумът от клаксоните и стъпките на бягащите от деня. Замете под полите си остатъците от проблемите родени от светлата страна на хоризонта. Прибра в пазвата си парчета изпочупени надежди, разхвърляни по улиците на недоволството. Стоях провесила крака на края на тротоара, очакваща нощта. Видях я, бързаща да уреди делата си, преди денят да й поиска сметка за стореното в тъмните ъгли на градска суматоха. Последвах я, не знам защо реших на нея да задам въпросите, които търсят отговори вече много дни. Последвах я, за да помоля да ми покаже как...
03.11.2013
Пустинята заспа – спокойна, дълбока, студена, сгушена в прегръдката на нощта. Затрупала с тъмната си гелабия стари грехове. Южните ветрове рисуваха невъзможни фигури със снагата й, докато тя протягаше ръце към хоризонта и се приготвяше за дълги среднощни разговори със звездите. Те винаги имаха интересни истории за разказване, а кой може да е по-добър слушател от пустинята? Предстоеше още една интересна нощ сред пясъците, споделени тайни, потънали в усмивката на утрото. На сутринта се събуди все така тръпнеща и свенлива, посрещна пронизващите лъчи на слънцето и им разреши да се разходят нахално по повърхността й. Позволи им да я стоплят и...
04.10.2013
Вървя сред събудена есен – червенокоса, пъстроока, загърната в плетена дреха. Послушни дървета строени в редици, поклащат танцувално снага. Изгубени в спомени птици и един хоризонт. Пътувам към слънцето, което облакът бута нанякъде, превръщам се в сянка, а пътят в стрелка. Всички пътища са посока. Небето покривка, земята опора, минутите бързащи. Днес – есенни, шарени, босоноги, провесили крака от клона на облечено в пъстра премяна дърво. Ще се полюлеят и ще изчезнат, несресани. Градът е далеч зад мен, шум, тълпа, сгради – бездушни и дишащи тежко, болни от чакане. Знам, че нищо няма да се случи по време на моето...
27.09.2013
Беше ден съвсем обикновен. Есенно безвремие. Дърветата в парка се отърсваха от нашерената си, малко овехтяла премяна и се поклащаха в тихи разговори с вятъра. Угрижени старци дърпаха нетърпеливо за ръка, ухилени внуци, все едно имаше за къде да бързат и едните и вторите. Денят се препичаше необезпокояван на самотната пейка, кръстосал нахално крака насред уличните лакърдии. Седях близо до две възрастни дами, които разпалено преминаваха от цената на 3/4 чорапите в кварталния магазин към изказването на експремиера сутринта по телевизията на тема – „Кой бил прав, защо онзи нарекъл другия „търсещия келипир“, кой трябва да управлява и кой да...
