Дали съм на същата улица?!?

09.12.2013

Друг свят, други хора, други улици и срещи. Градът е друг и е различен, студен, заради зимата и от студените, безкръвни лица пресичащи хаотичното настояще. Тъжни сгради, наведени напред в търсене на далечна топлина. Сиви булеварди, бързат, а не отиват никъде. Гологлави дървета, окичени с раздърпани, премръзнали послания. Разбъркани в представите за правилно и грешно минувачи, настъпват себе си и другите, препъват се, почиват си и след това се връщат в уличната суматоха, за да отстояват мястото си, тук, на тази улица. Неразумна надпревара с невидими участници. Това ли е, което искаме да виждат очите ни, затворени пред ненужно настояще, със залепени от времето и обстоятелства клепачи?

Дишам трудно сред безжизнената тълпа от недоволство и неудовлетвореност, плувам бавно сред лицемерие и безнадеждност, почти не чувствам дъното, краката ми тежат с полепнала по тях апатия. Започвам всеки ден, загребвайки вяра, а вечер заспивам с желание за бягство. Как да остана на същата улица, да търся ли брод? Такъв сбъдващ очаквания. Да го намеря ли? Поглеждам към отсрещната улица, почти в мъгла, преплела тънки пръсти в невидима ограда от моята страна на улицата, съзирам устрема на уважаващите се обитатели на подредени перспективи, боядисани в цвят изправени сгради, не чакат и не търсят нови посетители, вече си имат собствени и те са им достатъчни. През плътна пелена от заблуда, почти усещам топуркането на тръгналите на следобедна разходка улици. Полъх на светли мисли, лъчи с усмивки. Дали съм на вярната улица, отвеждаща хората на точното място, или съм объркала и времето и всичко идващо със него?