Парад на глупостта

27.09.2013

Беше ден съвсем обикновен. Есенно безвремие. Дърветата в парка се отърсваха от нашерената  си, малко овехтяла премяна и се поклащаха в тихи разговори с вятъра. Угрижени старци дърпаха нетърпеливо за ръка, ухилени внуци, все едно имаше за къде да бързат и едните и вторите. Денят се препичаше необезпокояван на самотната пейка, кръстосал нахално крака насред уличните лакърдии. Седях близо до две възрастни дами, които разпалено преминаваха от цената на 3/4 чорапите в кварталния магазин към изказването на експремиера сутринта по телевизията на тема – „Кой бил прав, защо онзи нарекъл другия „търсещия келипир“, кой трябва да управлява и кой да си отиде?…“, все едно от техните спорове нещо зависи.

Замислих се как последните месеци всички сме свидетели на този непрестанен парад на глупостта. Пред очите на цялото общество се редуват нелепи, криви, уродливи опити да се облече в „приятни дрешки“ невъзможната ситуация. Колкото повече гледаме, толкова повече се опитват да ни убедят, че от нас нищо не зависи. А така ни се иска да е по-различно, от нас да зависи, че унесени в заблуждението пропускаме да отбележим, че всъщност само и единствено от нас зависи. Зависи да сложим крак пред този парад. Да не позволяваме да се подиграват с живота ни, да не позволяваме, да си правят уговорки на наш гръб, да не махаме с ръка и да преминаваме покрай поредната глупост, нечестна сделка или безочливо подминаване на неудобни факти от тези, които се именуват наши представители. Толкова ли ни е страх да потърсим или да очакваме уважение, че дори само при мисълта се свиваме и втренчваме поглед в нищото, все едно от там ще изскочи отговора. Оплитаме се в празни изрази като свобода, смелост,  честност, доверие, обич, щастие – все достойнства, толкова крехки, че дори при споменаването им потрепервам. Толкова рядко срещани, че когато ги видим се присмиваме, дали пък не ни е страх от тях. Предпочитаме да седим сред есенната меланхолия и да обсъждаме един през друг проблемите и техните решения, а всъщност нищо. Денят минава, отива си подсвирквайки си, заровил крака в есента, така минава и лятото и есента, не за тях, за нас времето просто минава.

Парад на глупостта