Само да знаех защо?
31.03.2013Тревожност се редува с безнадеждност и разочарование. След това идва еуфория, надежда и планове за бъдещето…, така в последните няколко месеца. Подскачам високо от тази страна на реката, та да видя какво се случва на отсрещния бряг. Стъпалата ми се набиха от подскоците, почвата все така хлъзгава и студена, да се отказвам ли?
Вече седмици трескаво се взирам, да търся недоволството, набързо зародилата се амбиция за промяна, бунтарството на един народ…? Няма ги, търсих ги, взирах се дълго и упорито, няма ги… Мислите ми бурно се носят по течението и отнасят надежда, усещане за уроци и очакване за победи. Само да знаех защо се случват несъстоялите се революции в нашето общество? Дали причината е в бързото разпадане на вяра. В липсата на постоянство или отсъствие на дaлекогледство по отношение на очакваното. Защо едва изправили се, политаме отново в черна летаргия, безвремие… Не успяваме да се задържим на една и съща позиция, да приземим добрия вкус веднъж завинаги. Не успяваме да го обгрижваме докато укрепне и след това да го пуснем да приобщава. Тук не е място за добър вкус, нито за светли помисли. Тук са се приютили непостоянните души, неразбираемите идеали и пропукани ценности. Нямаме обща посока, имаме различни начини за измерване на неуспехите, нямаме общи истини, имаме милиони лъжи за случващото се, нямаме дума за общо бъдеще, имаме безброй минали оправдания.
Черни сълзи потичат от невиждащите ми очи, не е останало нищо на отсрещния бряг, нито дори сенки с неизлекувани рани. Реката отново се върна в руслото си, нищо необичайно. Само да знаех защо?
Само да знаех защо?