Кайруан. На пътя на керваните

Тълпата се отдръпна и стори път на мъжа облечен в дълга до земята, бяла роба. На фона на боядисаните в бяло и синьо магазини, покрити с безброй висящи и подрънкващи сувенири, на фона на цветната тълпа, на шума от пазара, приличаше на странна бяла птица. Изглеждаше горд с това, което носи, имаше вид на призван, докато  внимателно крепеше върху раменете си навит на руло килим.

Свитъци от приказка

„Призваният” бавно си проправяше път през тълпата от смеещи се деца, забързани жени носещи приятно ухаещ, току-що изпечен хляб и мъже със строги погледи. Пристъпваше гордо, опитваше се да балансира с ценния товар. Дръпнах се от пътя му, а той продължи без дори да отмества поглед от посоката, в която се беше запътил, единствено съсредеточен да запази килима си. В средата на медината в Кайруан, заобиколена от сладникави аромати, от множество, различно от това, което можеш да видиш тук, горещината в края на март се сливаше с клаксоните, виковете и разговорите на висок глас. Затворих очи и си представих, същите хора в друго време, облечени по този начин, търговците с техните стоки, жените обвити в тъмни тъкани, аромат на ментов чай и подправки. Потракването на костените зарчета върху инкристираната със седеф табла и коментарите на мъжете. Спомних си приказките за красивата Шехерезада, седнала по турски върху дебел ръчно тъкан килим и разказваща увлекателни истории. Истории за най-старото минаре, за кръстопътя на керваните, пренасящи фурми, килими и други ценни товари, за града в който е роден и живял спътника на Пророка Мохамед, за красиви тъкачки на килими и за изкусни търговци. Истории, които се развиват като дебел тъкан килим.