Кайруан. На пътя на керваните

Въжетата на времето

Кайруан е древен град построен на мястото на крепост и четвъртият по святост за мюсюлманите – след Мека, Медина и Ерусалим. Издигнат около 670 година от арабите и провъзгласен за важен търговски и духовен център от пълководеца Окба ибн Нафаа. Тук се намира и първата мюсюлманска джамия в Тунис – Сиди Окба, построена през VI век и носеща името на основателя на града. Нейната значимост се измерва и с факта, че е смятана за гробището, откъдето душата на мюсюлманина се отправя към Рая. А през годините на вражески нападения на града, цялото му население е намирало убежище зад непревземаемите й стени.

Името на града означава – керван, а мястото е било на кръстопя на керваните идващи от пустинята и заминаващи на север. Тук можеш да разгледаш и Музея на ислямското изкуство, както и Центъра за производство на килими. С това е известен градът и във всички пътеводители, в сайтовете с туристическа информация за важните места в Тунис и наръчниците. Моята среща с това място, започна по пладне, когато слънцето беше високо, а небето тъмносиньо. Търговците около стените на джамията се бяха скрили под червеникавите вълнени тенти, изморено надвиснали над магазинчетата. Пясъчно-жълтото минаре се изправи пред погледа ми, спокойно от позицията на времето. В огромното четириъгълно пространство на джамията, е по-хладно, но пък групите от посетители не позволяват да се уединиш и да се пренесеш в миналото, когато тук и в добро и в лошо се е събирал целият град. Затова следвах групата и се опитвах да си изградя близка до разказите картина. Картина, за живота на хората в далечни дни. Много са разказите за джамията и начина, по който е построена, които могат да те впечатлят. Дворът й е направен така, че когато вали дъжд там да се събира достатъчно количество вода, която се оттича през специално създадени кладенци с филтри на няколко нива, а оттам в други кладенци, откъдето местните вадили вода за домашните си нужди. Заоблените мраморни ръбове на отворите на кладенците са опасаните с дълбоки улеи, направени от въжетата, които години наред са се трили в повърхността.