Кайруан. На пътя на керваните

На видно място, почти в центъра на постлания с мраморни плочи двор се намира и слънчев часовник, по който хората са определяли времето. А то времето тук няма реални измерения. Докато съм вътре и стъпвам по излъсканите от стъпките на стотици хиляди посетители бели плочки си представям хората, които са се събирали за вечерната молитва. Представям си плахото пристъпване на грешниците търсещи утеха и опрощение. Представям си тълпите жадни да чуят думите на имама. Подсмърчането на децата, които искат да са на всяко друго място и нервно потропват от крак на крак.

После като изляза навън попадам в друг по-жив, по-пъстър, по-шумен и забързан свят. Където миналото и настоящето се срещат, за да си поговорят за бъдещето. Където възрастни мъже се сърдят, когато задържиш погледа си върху тях и нарушиш приятната им почивка в сянката на каменната стена ограждаща джамията. Свят, в който момчета с фанелки на футболни клубове се надпреварват да ти позират, а след това с любопитство дърпат апарата си и се смеят, на усмихнатите си лица. Свят, на търговци, които ти предлагат по всевъзможни начини стоката си, а жените притеснено отместват поглед, когато срещнат твоя. Свят на аромати, на емоции, на мисли, различни от обичайните…

Кайруан е успял да се съхрани и да запази за настоящите си посетители чувството, че се пренасяш в друго време. Това чувство те съпровожда, докато пиеш гъсто арабско кафе в най-старото кафене Барута, докато се губиш из тесните улички на медината. Въпреки, че гадът е с население около 120 000 атмосферата и уюта на стар град са се съхранили, но за да ги усетиш са ти необходими поне два дни. След разходката във времето и историята продължаваш пътят си и в един миг всичко остава някъде далеч зад теб.. Опитваш се да го запомниш, да го запазиш завинаги в мислите си и така всъщност не разбираш, как това място те е променило.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора