Венеция. Родена от водата

… Когато бях сигурна, че всичко може да се опише

Разказвам ти всичко това не защото си мисля, че моите вълнения са толкова важни за теб, а защото за това не пише и в най-добрите гидове. Там няма да прочетеш как отекват закачките на гондолиерите между стените на наведените напред и боядисани в керемидено сгради, как ароматът на хубаво кафе и лимонов сладкиш се смесва с нежната музика, идваща от малкото кафене на площадчето пред църквата Богородица чудотворна. Не пише и за това как ти се усмихва и те изпраща на сбогуване художникът от кокетното ателие за миниатюрни гипсови маски, макар че и двамата знаете, че това е първата и единствената ви среща. Тези неща ги няма в пътеводителите, те са това, което остава, след като си видял музеите, възхищавал си се на картините на знаменитите художници и си прокарвал пръсти по великолепни мозайки. Когато свършат историите за богати търговци, велика държава, пътешественици, владетели, заговори, интриги, прелюбодеяния зад стените на манастирите, богати приеми и бедност, чума и фестивали… Това е твоята Венеция, всичко останало е на историята и на водата.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора