Брюж. Перо от лебед

„Малко е шумно заради туристите, по-скъпо заради големия брой туристи, а и ресторантите са винаги пълни с туристи”, така отговори на въпроса ми „какво е усещането да живееш в този град?”, любезния белгиец, но продължи, че не би го сменил с никой друг.

Спомени галещи небцето

Ако трябва да започна според усещането, което това място е оставило в мен, ще кажа: две неща са безспорни за Брюж, когато и да отидеш ще е късно, и второ щом веднъж си видял града, ще поискаш да се връщаш в него отново и отново.

Краят на март е. Имам чувството, че съм на мястото, където пролетта се ражда и после тръгва по земята, чиста, бяла и спокойна, но и малко тъжна, като всеки, който трябва да напусне Брюж. Белите лебеди, доволни от мартенското слънце, усърдно чистят перушината си, преди грациозно да се понесат по някой от каналите, пресичащи града. Файтоните ритмично потропват по калдъръма возещи поредните туристи, загърнати в меки одеяла. От малките магазинчета се разнася аромат на топли гофрети с домашно сладко и кафе, докато градът се открива пред мен като красива бяла дантела.