Брюж. Перо от лебед

Достатъчно дебели са и каменните стени, осигуряващи спокойствие далеч от светските съблазни на комплекса „Бежинхоф“, наречен на името на Сестрите Бежини – братство, появило се през 1245 година. Те живеели и се обличали като монахини, но не давали обет пред Бога. Можели да се върнат към светския живот, щом пожелаели или когато мъжете им се приберат от дълго плаване. Днес в белите варосани къщи не живеят Сестрите Бежини, а бенедиктинки, които се заселили сред тишината на жълтите нарциси през 1930 година и до днес пазят достойнството на своите предшественички и живеят богоугодно.

Съвременна приказка

Всеки жител на Брюж с охота ще ти разкаже някоя история, свързана с града, ще те упъти до ресторанта с най-вкусните миди и ще ти препоръча специална марка бира. Тук хората са спокойни и усмихнати, приветливи и твърдо убедени, че тяхното родно място заслужено заема челните позиции в класациите за най-красив град. Поласкана от отношението и абсолютно запленена от магията на Брюж, не ми се иска да стигам до края на дантелената нишка, предстои да се разходя до площада с Кметството и църквата „Светата кръв“, в която днес се съхранява стъклен тубус с капки от Христовата кръв. Да опитам от стотиците видове ръчно изработени бонбони, да се върна в детството в „Къщата на куклите“. Предстои ми да помечтая в„Музеят на диамантите“ и да се скитам из рибният пазар, „Музеят Грутхауз“, магазинчета за гоблени и дантели, вятърните мелници край каналите, опасващи града, най-старият площад на занаятите… Това е само малка част от приказката без край, наречена Брюж , оплетена като фина дантела, чиста и бяла като лебедово перо с аромат на топъл кафяв шоколад.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора