Алберобело. Приказка за трули

„Какво ли не съм виждал тук! Кой ли не е минавал!”, казва дон Джовани и продължава да разлиства пожълтелите страници на албума. Оттам се усмихват лицата на дребни жени, облечени като за градския панаир, строги мъже в униформи, около които са се скупчили гологлави хлапета. „Животът тук не спираше, преживял съм и войната, когато на центъра се изсипваха камиони с наши войници и някоя къща се почерняше след новината за смъртта на близък на семейството… Сега пак е хубаво идват хора от цял свят, пишат в моята книга за впечатления, дивят се на нашите къщи и си отиват. Роден съм в Алберобело и никъде не искам да ходя”.

Дон Джовани живеещ между два хълма

Дон Джовани с охота разказваше на италиански с някоя и друга дума на английски спомените си, а стените на импровизирания музей в центъра на Алберобело бяха отрупани с безброй стари и по-нови снимки на хора, на къщи, на море… Когато си тръгвахме погледнах за последно към музея. Дон Джовани, приведен над раздърпаната си метличка, почистваше плочките за следващите посетителите дошли от някое далечно място, макар, че Алберобело не е типичното туристическо градче.Намира се някъде между Бриндизи и Бари, в област Пулия, на около 30 км. от синята граница на Адриатика, до тук се стига, само, ако предварително си сложил пръст на картата и си нетърпелив да се потопиш в приказната атмосфера на трулите.