Алберобело. Приказка за трули

Приказка за работливи джуджета

Докато се вглеждам в усмихнатите лица на местните и хитрите им погледи не ми е трудно, да си представя, че точно така са заобикаляли закона навремето. Но оттогава са минали много години, днес никой не разглобява къщата си, всеки съвестно се грижи за това което е негово и се гордее, че е успял да съхрани традицията и облика на това уникално място.

До Алберобело се стига по малки китни пътчета затворени от двете страни с ниски маслинови горички, от време навреме пътят се шмугва в някоя горичка и чувството че отиваш към непознато приказно място се засилва още повече. Първите покриви на трули се показват още като излезеш от Фасано. Досущ като островърхите шапки на палави джудета приклекнали сред маслините. Но това е само началото, защото приказката започва когато спреш на площада в Алберобело. Бели, спретнати редици от трули, опасват калдъръмените улички, на малките прозорчета се поклащат плетени на една кука перденца, а в долапите по стените се кипрят красиви мушката. Входните врати са малки, колите, които пърпорят по улиците, също са малки, клетките за птички са по-малки от обикновенно, тук всичко е като в приказката за добрите и работливи джуджета, които ставали всяка сутрин усмихвали се на слънцето, то ги поздравявало и всеки са захващал с ежедневните си работи. Вечер се прибирали, палели малките си лампи и приготвяли вечеря в миниатюрните си пръстени панички, сядали около малките каменни масички и споделяли преживяното в часовете преди това. Така добре се отнасяли към живота си местните и той с добро им се отплащал.

Незнам дали е от мириса на цикламите или от лицата на хората, но тук не е като никъде другаде, тук властват спокойствието и добронамереността, всеки е добре дошъл и всеки си тръгва малко по-усмихнат от тук.

Алберобело е под закрилата на ЮНЕСКО от 1996 година. Трули могат да бъдат видeни още в Локоротондо, Мартина Франка, Фасано.

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора