Прага. Там, край реката

Последните дни на юни, лятото в Прага все още се колебае да побърза ли или да закъснее. Дъждовни сутрини се редуват с горещи следобеди. Цветовете са ярки и наситени, хората наоколо търсещи вдъхновение или приключения в чешката столица, докато моята разходка край Вълтава е съпроводена от мисли дали спокойните води събират или разделят приказният град. Набързо оформям везни в съзнанието си и слагам от двете страни нахвърляни впечатления, танцуващи по огрените от слънцето покриви.

Някой те гледа

Ако я нямаше реката, нямаше да се случи удоволствието от ленивата разходка по Карловия мост, спокойно превил гръб над унесените води. Освен, че е един от символите на града пешеходният мост построен в далечната 1357 година, свързва двете най-стари части на града – „Старе место“ и „Мала Страна“. От рано сутрин до късно през нощта освен хаотичния поток от туристи, там рисуват картините си смирени художници с килнати барети, улични търговци на ръчно изработени сувенири протягат ръка за покана, палави деца позират за карикатура. Студени каменни статуи подредени в шпалир от двете страни поздравяват високомерно от позицията на своето величие, докато обстойно разглеждат всеки преминаващ. Гледката към хълма Храдчани и замъка, набръчкал вежди  към новата част на града, досадното бърборене и възклицания на туристите, кокетните корабчета, накипрени за туристическа разходка, уютните кафенета и ресторантчета поседнали на двата бряга, червенобузите туристи удобно настанени в ретро автомобили очакващи незабравимо пътешествие… Това е животът около реката. Всичко друго е писано от времето и само неуморните води на Вълтава го помнят.