Индия. Много светове под едно покривало
Много светове под едно покривало
Пътуването ми до Агра продължи според уговореното, малко повече от пет часа откакто излязох от Джайпур. И тук отново представите са по-различни от това, с което сме свикнали, а именно за да стигнеш от един град до друг ти е необходимо да знаеш не разстоянието в километри, а времето на пътуването, така е.
Един от входовете към града на Тадж Махал ме посрещна с ескорт от редици наколни жилища или по скоро четири дървени кола забити в калта с метнато отгоре чергило, до тях следващия такъв дом, следващия… и така близо километър. Грубо скован дървен нар, на който се търкалят пет – шест хлапета, а в съседство метални клетки със затворени вътре кокошки, за да не решат да прескочат до „съседите“. По средата нещо като огнище с малък котлон и върху него изкривена и очукана тенджера с вечерята. Дъждът пропиваше платнения таван, а под него усмихнатите очи на децата ме гледаха с любопитство. Почуствах неудобство скрита в комфортното возило, моят свят срещу техния. Те обаче продължаваха да ми се усмихват, бяха родени на тези нарове и животът им беше тук, моят е далече. Така срещнах Агра преди величествения Тадж Махал, Червената крепост или Перлената джамия, само очите на децата, пораснали безвреме под подгизналото чергило.
Мантра като хапче за сън
В Делхи улиците не заспиват, никога не се обезлюдяват, а ако минаваш достатъчно често по тях можеш да видиш едни и същи лица, в едни и същи пози дни наред. Сред потоците от автомобили, рикши, тук-тук таксита, представители на различни животински видове, се опитвах да не настъпя някой блаженно спящ на тротоара. Какво ли сънуват хората, за които тази какафония от звуци, аромати и лица е като за нас най-удобното и меко легло? Никога нямаше да разбера. Имах чувството, че докато притварят очи устните им се движат, повторят мантра, за да забравят, по навик или просто, за да не се изгубят в сънищата си.
А в Делхи лесно можеш да се изгубиш. В град с население близо 25 милиона, без да броим ежедневно пристигащите от други места и представителите на различни животински видове, всеки може да се изгуби, в лицата, в мислите, в протегнатите за милостиня ръце. Само преди сто години Делхи е бил огромен градски кошер с хаотично изкривени улици, струпани на едно място милиони хора, храмове, паметници и постройки без канализация. Така до началото на миналия век, когато британските колонизатори го избират за новата столица, напускайки изнервената от присъствието им Калкута. Поканени са най-добрите архитекти, които преобразяват кошера в модерен и почти подреден град. Покрай бреговете на река Ямуна се появяват нови улици и сгради. Огромни булеварди пресичат зелени паркове. И храмове, много и различни.
