Тифнит. Живот от прилив до отлив

Тифнит се състои от нахвърляни по дюните сгради от къмък и кал, а условията за живот в тях са съвсем примитивни. Няма ток, нито вода, прозорците са без стъкла. Всяка къща е боядисана в ярък цвят, контрастиращ на безкрайното синьо и още по-безкрайното жълто, което обгражда рибарското село.

Улиците са стръмни, покрити с пясък, а по тях от сутрин до вечер тичат малчугани с боси крака и изцапани лица. Училище няма, затова децата от малки излизат с бащите си в морето, за да се учат на риболов. 

Синовете на рибарите

Неслучайно споменах, че обитателите на това селце са посветили всяка минута от деня си на борбата със стихиите и природата. Така е, защото в Тифнит приливите и отливите определят ритъмът на живот. Според тях мъжете излизат за риба и пак според тях жените бързат да приберат децата си вкъщи. А когато приливът отмине и падне нощта, над Тифнит можеш да видиш най-красивото небе на света, обсипано с милиарди ярки звезди.  И това още веднъж те кара да се чувстваш като изгубен във времето. Място, където няма вчера и утре, само море, пясък и звезди.

Това чувство те спохожда и когато се вгледаш в лицата на хората – обрулени от вятъра и надраскани от годините. Никой от тях не си спомня от колко време съществува селцето. Не се интересуват и какво се случва, зад пясъчните дюни.  Знаят само, че техните бащи, дядовци и бащите на прадядовците им също са живеели в Тифнит и също са били рибари.

Елеонора Гаджева, текст