Дубровник. Дом на дракони и разговори с прилива

Утъпкано минало и блаженно настояще

Обичам да откривам мястото рано сутрин, когато още мислите са чисти, а улиците полупразни. Когато шумът от тълпите е стихнал, а любопитните туристи изморено похъркват зад дебели стени от впечатления. Готова съм да чуя историята на града записана по фасадите на старите катедрали, утъпкана от миналото и настоящето върху камъка на площад „Страдун“, откъдето тръгва широката главна улица. Някога тя била водна пътна магистрала и пролив, отделящ островната част на града от континента. След голямо земетресение през 1667 година, когато градът бил разрушен и оцеляла само крепостната стена, проливът бил засипан и така се появил площадът. Улицата разделя Дубровник на две части – на север е планината Сърд, а на юг – врязаната в морето скала, на която преди столетия била основана древноримската Рагуза.

Мека пелена от слънчеви коси се разстила по старите фасади,

докосва зелените хълмове и градините, и се плъзга по хълма.

Докато бавно отпивам сутрешно кафе, седнала на студените стъпала пред „Свети Спас“, шумна тълпа от поклонници се отправя към църквата съпроводена от гласа на камбаната, покана за молитва. Началото на дълга разходка, която ще продължи покрай францисканският манастир, дворецът “Спонза”, палатата на ректорите и Катедралата с нейната съкровищница

Тук историята, вярата, миналото и спокойното настояще се смесват в цветна картина нарисувана в леко пясъчно и дълбоко синьо. Градът ми напомня за величието на Венеция и мъдростта на Сицилия.