Индия. Нирвана или вечната надежда за края на пътя

Строителството на „Тадж махал” в буквалния смисъл на думата изпразва държавната хазна. Когато гробницата е готова, през 1653 година владетелят дава заповед за издигането на втори подобен мавзолей точно копие на първия, но от черен мрамор. През 1658 година синът му Аурангзеб спира строежа и затваря баща си в Червената крепост на Агра, откъдето близо 10 години до смъртта си Шах Джахан наблюдава паметника на Мумтаз.

След срещата ми с вечната и неумираща любов предстои връщане в Делхи, но преди това, само на 40 километра от Агра е мъртвия град Фатехпур Сикри. Изграден от дворци, обезлюдени след 1569 година, храмове, джамии, гробницата на Салим Чистий, той е пример на строителството през 16 век. Градът е бил столица на великия моголски император Акбар. Строен от най-добрите архитекти от Индия и Персия в продължение на 14 години, той имал изключително кратък живот около 50 години, преди жителите му да бъдат прогонени от липсата на вода. Макар построен преди повече от 400 години мястото е изключително запазено, разделено на две части – дворцова и поклонническа. Най-впечатляващата постройка е „Вратата на победата”, считана за една от най-високите порти  в света. Освен невероятната гледка, която се разкрива от тази част на старинния град, тук може да се прочете и надпис още от времето на Акбар: „Светът е само мост – премини по него, не строй къщи отгоре му. Светът е само един час прекаран в молитви, останалото е невидимо.”

Древните крепости на Агра, приказните дворци на Джайпур и дантелените сараи на кралския харем… История, която като красива танцьорка на лунна светлина ще се вие и ще предизвиква фантазиите ви. Не мога да сравня Индия с нищо преживяно преди това, а и не искам да го правя. Тя е толкова противоречива, многолика и неповторима, че всеки сам приема или не, тази страна. И накрая след всичко написано имам чувството, че разказа за Индия едва сега започва. Ако и вие искате да почувствате, да се слеете и да заживеете с настроенията на Индия са ви необходими от две седмици до два месеца, но за да разберете тази страна едва ли един живот ще ви е достатъчен…

Елеонора Гаджева, текст

Снимки от автора